Geo Milev - Septemvri :: Remember, remember, the velvet November

Септември

1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.

Дълбоко сред мрак и мъгла.

Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:

по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни

- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред

неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

2
Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
С л ъ н ч о г л е д и т е
п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
- удар след удар -
заплющяха
луди
куршуми - олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха. . .
Трепет и страх.
С л ъ н ч о г л е д и т е п а д н а х а в п р а х.

3
Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

Г л а в а п ъ р в а:

Септември.

- Глас народен -
- Глас божи -
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето - кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта -

о нека!

но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян. . .
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!

4
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
и Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец

(с поп Андрей)

- градове и села.

5
Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение -

(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)

А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:

хиляди
маса
народ;

хиляди вери
- вяра в народний възход,
хиляди воли
- воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени

високо
широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:

Хиляди -
маса -
народ.

6
Блесна
над родни Балкани,
издигнали пъп
срещу небето
и вечното слънце

светкавица
- гръм

хрясна
право в сърцето
на гигантския
столетен
дъб.
Хълм подир хълм
ек бързолетен
отпрати далек
през чуки
грамади
към стръмни долини
в каменни дупки
- пламтящо легло -
дето спят на витло
пепелянки и смолци,
в пещери
на змеици и змейове,
в глухи хралупи на вещици

- и екота сля се
с далечно ехо:
екот и ропот
на водопади
потоци
порои -
бесни
рукнали в бездната
с гръм.

7
Започва трагедията! -

8
Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми. . .
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"

Прекрасно:
но - що е отечество? -

И яростно лаят
картечници. . .
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища. . .
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
- доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси
- бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на изплашени баби,
деца и жени...
- - - - - - -

9
Войските настъпваха.
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице -
очи без страдание.

"Всеки
да си спасява
живота!"

По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
- пехота
кавалерия
артилерия.
Бият атака
барабаните.
Паника
- високо
над изподраните
червени знамена -
бич от пурпурни пламъци вей.

Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд. . .
В последния миг:
"Смърт на Сатаната!"
извика
побеснял и велик -
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там

- в божия храм

дето бе пял литургия, ектении. . .

И се предаде.
"Да се обеси червения поп!
Без кръст - без гроб!"

До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето -
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит -
без жал
без спомен
- на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит -
далеко
сякаш в грядущето. . .
- Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
- увисна -
език
между зъбите стиснал:

велик
сюблимен
непостижим!

10
Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани

- мрак и блясък
и гракащи гарвани ято -

Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!
Трясък
продъни небесния свод.

11
Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
- удря, бие, звъни. . .
Нощта падна тъй ниско -
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
- кървава вещица сгушена
във всичкине ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
- дълги, безкрайни -
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
- и тайни, и явни:

Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях - войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
"Огън" -
изтракаха пушки:
Ку
Клъкс
Клян -
"бий"!
- залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
"Шуми Марица. . ."
Окървавена. . .
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
- на бога свирепо Осанна -
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.

12
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .

Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти. . .
Пиедестал
на реда и тишината
в страната. . .

Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди, ни свои.

Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува. . .
- Какво е за него Хекуба? -
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
- толкоз много -
безброй.
- Какво е за него Хекуба? -
Ахил бе герой.
Ахил бе верик.

Бич божий изпратен от бога.

Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
- И загина

падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия

- и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

- и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

- и загина. . .

Едничка остава
- стои и пребъдва
през вековете -
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
- и в с и ч к о с е с б ъ д в а.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл - шега.
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
Вседържителю Зевс

Юпитере
Ахурамазда
Индра
Тот
Ра
Йехова
Саваот:

- о т г о в а р я й!

Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
- К о й
и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -

Отговаряй!
Ти мълчиш?

Не знаеш?
- Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:

ДОЛУ БОГ!

- хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:

ДОЛУ БОГ!

и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни -

ДОЛУ БОГ!

По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
ще бъде!

September

1
Noc rodí zo svojich mŕtvych útrob
stáročnú, pradávnu zlobu rabov:
svoj purpurový hnev -
veliký.

Hlboko v mrakoch a hmle.

A von z temných dolín
- skôr než sa zvečeria
zo všetkých balkánov
i z pustín a hvozdov
i z hladných polí
i z kalných polianok
z dedín
z obcí, miest
z dvorov
z chýž, aj z kolíb
z fabrík, skladov, garáží
zo stajní
zo statkov
z vodeníc
dielenských dreveníc
z rozvodní
závodov:

po cestách, zákrutách
vysoko
v sutinách, útesoch, skalách, brdoch
cez sloh
priesmyk
cez hluché plesá
cez jesenné žlté lesy
cez kameniská
vodu
mútne prúdy,
čistinky
nivy
vinič
ovčiarske salaše
hlohovce
zhorené strniská
tŕniská
blato:
dotrhaní
kalní
hladní
schmúrení
zmučení robotou
zhrubnutí žehou a mrazom
škaredí
kripľaví
chlpatí
čierni
bosí
rozdraní
sprostí
diví
nasraní
besní

- bez ruže
či piesní
bez muziky či bubnov
bez klarinetov, tympán, verklíkov,
trombónov, trúbok či rohov:

na chrbte s podranými vakmi
v rukách - nie s blýskavými šabľami
lež s prostou bakulou
budzogáňmi
s prstami
bodcami
sudlicou
vidlami
sekerou
topormi
s kosou
slnečnicami
- starí i mladí -
spustili sa odvšadiaľ
- jak rozpustlé stádo
slepých živočíchov
nesčetní
jak zúrivé býky -
s výkrikmi
bojovní
(za nimi - noci kamenná opora)
leteli dopredu
bez radu

neudržateľní
strašliví
velikí:
NÁROD!

2
Noc sa rozsypáva v bleskoch
po vrcholcoch
S l n e č n i c e
u v i d e l i s l n i e č k o!
Zora sa zo spánku
prebudí
v hromobití guľometov:
Z ďalekých
sklonov
- úder po údere -
plieskali
šialené
guľky - z olova
Kanóny
jak slony zívavé
zarevali. . .
Triaška a strach.
S l n e č n i c e p a d l i n a p r a c h.

3
Hlas ľudu:

Hlas boží

Tisícmi nožov
prebodnutý
národ -
stupený
ponížený
nižší od žobráka,
samotný
bez mozgu
bez nervov -
povstalý
z mraku hrozného
k svojmu životu
- a písal so svojou krvou:

SLOBODNÝ!

P r v á k a p i t o l a:

September.

- Hlas ľudu -
- Hlas boží -
Ó, Bože!
pomôž tomu svätému dielu
tých hrubých čiernych rúk:
vlej smelosť
v to naše hrmiace srdce:
ty nechceš ničích otrokov -
a hľa - kľajeme sa v našom hrobe -
vzkriesime my že človeka
slobodného na svete.
Pred nami je smrť -

ó, hneď!

no navon:
tam kvitne Kanaan
Pravdou obetovaný
nám -
večná jar živých snov. . .
Veríme! Vieme! Chceme ho!
S nami - Boh!

4
September! September!
Ó, mesiac krvi!
pokroku
a pohrôm!
Hmlistý bol najprv
Stará
aj Zagora
Nová
Čirpan
Lom
Ferdinand
Berkovica
Sarambej
Medkovec

(s popom Andrejom)

- mestá aj dediny

5
Náš národ povstáva
- s kladivom
v rukách,
posypaní sadzou, iskry a popol
- s kosákom v poliach,
presiaknutí vlahou, chladom:
ľud čiernej roboty
s nevýslovnou výdržou

(nie géniovia
talenty
protestanti
orátori
agitátori
továrnici
vzduchoplavci
pedanti
pisatelia
generáli
prevádzkári
reštaurácií
muzikanti
a černosotníci)

Lež
sedliaci
robotníci
hrubí prosťáci
bez majetku
negramotní
vulgárni
chuligáni
galgani
- skot ako skot:

tisíce
masa
národ;

tisíce vier
- viera v národný pokrok,
tisíce vôľ
- vôľa pre svetlý život,
tisíce divých sŕdc
- a oheň v každom srdci,
tisíce čiernych rúk
- v červenom okruhu
úporne vytiahnutých nahor
červené
zástavy
rozvité

vysoko
široko

nad celou trasúcou sa i vydesenou zemou
búrky to zúrivý plod:

Tisíce -
masa -
národ.

6
Preblyslo
nad rodným Balkánom,
pupku vytiahnutom
proti nebu
a večnému slnku

blýskavica
- hrom

zasiahol
priamo do srdca
gigantického
storočného
duba.
Kopec pri kopci
jakot prerýchly
odnekiaľ z diaľ
cez ťuky
hromady
tam v strmé doliny
v kamenné dierky
- horiaca posteľ -
kde spia v prievane
zmije a štrkáče,
v jaskyni
zmejcov a zmokov,
v hluchých bútľavinách stríg

- a jakot sa zlial
s ďalekým echom:
jakot i mrmot
vodopádov
potokov
potôp -
besných
udreli v priepasti
hromom.

7
Začala tragédia! -

8
Tí prví
už padli v krvi.
Pomätený poryv
bol sa stretol s guľkami.
Zástavy sa roztiahli
rozstrieľané.
Pohorie to hrmí. . .
Tam hore
ďaleké i blízke vŕšky
potemneli obsypané
ľuďmi
- vyrojili sa
čierne zástupy:
základní platení vojaci
a rozľútená milícia.
Všetci to vedia:
"Otčina je
v ohrození!"

Prekrásne:
no - čo jе otčina? -

A zúrivo brešú
guľomety. . .
Tí prví
už padli v krvi.
Za ďalekými
vrchmi
zaduní artiléria.
Potriasli
hradmi
a dedinami.
Mŕtve telá
- okrvavené torzá -
postlali
stráne
kotliny
cesty. . .
S vytasenou šabľou
oddiely kavalérie honili
rozbitých sedliakov
- dobitých, strieľaných
šrapnelmi, fugasmi
- bežiac zdesení na všetky strany,
honení do domcov
a rozsekaní tam
krvavými šabľami
pod nízkou strieškou
v piesku
poplašených báb,
deciek i žien...
- - - - - - -

9
Armády nastúpili.
Z toho hrozného zvuku šrapnelov
vtedy stŕpli
aj ti najsmelší:
zo zúfalstva
k nebesám vystrčené holé ruce.
Hrôza bez slávy
vmrazila sa v každé líce -
oči bez trpenia.

"Každý
nech si zachráni
svoj život!"

Po všetkých cestičkách
tam spúšťa sa rota za rotou
- pechota
kavaléria
artiléria.
Bijú na útok
tí bubeníci.
Panika
- vysoko
nad rozodranými
červenými vlajkami -
vej bič purpurových plameňov.

Tam
vprostred vraždenia
sám,
sťa divý
ten epicky smelý
pop
Andrej
s legendárnym delom
strieľa
strelu za strelou. . .
V poslednom mihu:
"Smrť Satanovi!"
zakričí
besniaci i veľký -
a obráti nazad
svoj kanón:
a posledný
granát
posiela
priamo tam

- v ten boží chrám

kde bol spieval omše a litánia. . .

A potom vzdá sa.
"Nech sa obesí ten červený pop!
Bez kríža - bez hrobu!"

Na telegrafnom stĺpe bol napnutý.
A pri ňom kat.
Ten kapitán.
Slučka
bola hotová.
Balkán
sa stmieval v mračnách.
Nebesá -
surové.
Náš pop stál ohromený,
napnutý po celej výške,
celý
pokojný ako granit -
nežiali
nespomína
- na hrudi Kristov kríž
pohľadom k balkánom vpit' -
ďaleko
sťaby v oný svet. . .
- So strachom vy pohľad spúšťate
pred blížiacou sa smrťou človeka,
vy kati!
Čo značí
smrť jedného?
Amen!
Zachračí
odpláve.
Rýchlo uviaže
sám na dvere si slučku
A bez pohľadu k nebesám
- odvisol -
jazyk
medzi zubami stiskol:

veľký
vznešený
nedostižný!

10
Jeseň tá
vletela
divo roztrhaná
s piskom, víchre i v noc'.
Búrka zavyla
nad temným balkánom

- mraky i blesk
i krákajúcich havranov roj -

Krvavý pot
razí zeme z chrbta.
V hrôze i triaške sa zníži
každá chatka i dom.
P o g r o m!
Tresky
udrú na nebeský dóm.

11
A vtedy nastane
to najstrašnejšie:
Besne ťahané
udreli v duše smutné zvony
- udreli, bijú, zvonia. . .
Noc padla tak nízko -
hlucho i strašne zamknutá
zo všetkých strán.
A smrť
- krvavá bosorka ukrytá
vo všetkých kútoch tých mračien
zapiští,
a pozri jak sahá
ďaleko a všake od noci:
jej dlhé suché ruce
- dlhé, bez konca -
ulovia a stískajú
za každou stenou
po jednom prestrašené srdce.
Ó, noc bezmenných tajov!
- i tajov, zjavov:

Majdány znovu sú karmínom zakrvavené.
Piskoty smrti v rozrezanom hrdle zadávené.
Reťazí zlovestný cveng.
Väznice preplnené.
Vo dvore
kasární, väzníc
jakot rozkazov k salve.
Na dvere žalostné.
Búchajú zvonka temní hostia.
Syn s revolverom v ruke
mŕtvy na prahu prestretý.
Otec obesený.
Sestra zneuctená.
Z dedín vytiahnutí sedliaci
a po nich - vojaci:
mračný konvoj.
Aby ich postrieľali:
Rozkaz: stoj!
"Páľ" -
Zaštrkali pušky:
Ku
Klux
Klan -
"bi"!
- salva.
Desať mŕtvol
od brehu
šplechli ťažko
do mŕtvych mútnych vôd Marice.
Okrvavená zavlečie
ich smutná rodná rieka.
Vojenská muzika niekde ďaleko
cez vyľudnenené ulice
buráca
"Šumí Marica. . ."
Okrvavená. . .
Vo vypchatých nivách
tŕňové
v bodľači a vysokých trávach
váľajú sa červené hlavy
na nich posekané znetvorené líce.
Šibenice vyťahujú čierne ruce
(mátohy v mŕtvej hmle).
Neprestajne sa nesie úžasný marš sekier
tnúcich do kostí. Horiace sídla
ožarujú vďaleč po obzore.
Potiekli potôčky krvy.
Vzbĺkli klády
oblízli odstráneným jazykom
to sväté podnožie
božieho
stolca.
Zapáchli po živom mäse.
Prestrašení z výšav nebies
sa rozplakali
blažení obyvatelia svetlého raja
- bohu úporné Hosanna -
Kraj.
Uragány prestali,
vetrisko
nakoniec zastalo:
mier
a tíšina
nastala
po celej tej
zemi.
Krvavá obeta tým bohom.

12
O hneve božského Achillea, Múza mi spievaj. . .

Achilleus bol hrubá sila.
kus vojenského démona.
Achilleus bol starý generál
Jeho Veličenstva cára Agamemnóna
Achilleus bol hrdina.
S množstvom
krížov, rádov, medailí. . .
Piedestál
poriadku a ticho
v krajine. . .

No dnes my
už neveríme v hrdinov
- ni cudzích, ni svojich.

Trója bola spálená i rozvalená
Priamos i Hekabé zahynuli.
Achilleus víťazí. . .
- Čo je pre neho Hekabé? -
Duša jeho divá i hrubá
nepočúva
plač svätej matky, roztrhaná
nad bezmennými hrobmi krvou orosenými
vyrastenými v mihu
- také množstvo -
nekonečne.
- Čo je pre neho Hekabé? -
Achilleus bol hrdina.
Achilleus bol verný.

Bič boží poslaný od boha.

No Achilleus zahynie z hnevu i prekliatí
- I zahynul

padol hanebným pádom:

vrahovi verná to odplata.
Agamemnón zabil Ifigéniu

- i zahynul:

Klytaimnéstra zabila Agamemnóna

- i zahynula:

Orestés s Elektrou zabili Klytaimnéstru

- i zahynuli. . .

Jediná z nich ostala
- stojí i prebdieva
na veky vekov -
Kassandra-prorokyňa:
tá si veští odplatu
- a v š e t k o s a z o b ú d z a.
Nekonečná mánia, hra a zábava
bohov.
Vekovitý rozkvet božských návnad.
Každá smrť je pre nich zábavka,
každý ston - vtip.
Smrť, vražda i krv!
Dokedy, dokedy?
Svetovládny Die

Jóve
Ahura-Mazda
Indro
Thoth
Ra
Jehovo
Sabaoth:

- o d p o v e d z!

Skrz dym z požiarov
sa dvíha a bije do uší tvojich
krik zavraždených
revu
mučeníkov množstva
na kládach horiaceho dreva:
- K t o
o k l a m a l n a š u v i e r u? -

Odpovedz!
Ty mlčíš?

Nevieš?
- My vieme!
Aha, pozri:
jeden skok
my skáčeme priamo do neba:

DOLU BOH!

- hádžeme ti bombu do neba,
zaberáme šturmom to nebo:

DOLU BOH!

a od tvojho stolca
ťa posielame mŕtveho dolu
v dno vesmírneho bezdna
bezhviezdne,
železné -

DOLU BOH!

Po nebeských mostoch
vysokých bez kraja
s povrazmi a priečkami
snímeme ten blažený raj
dolu
na tú krušnú
v krvi obliatu
zemeguľu.
Všetko písané filozofmi, poétmi -
sa raz splní!
- Bez boha! bez hospodára!
V septembri raz bude máj.
Ten ľudský život
raz bude nekonečný vzostup
- hore! hore!
A t á Z e m r a z b u d e r a j -
a bude!

1924