Pejo Javorov - Sfinks :: Remember, remember, the velvet November

Сфинкс

Зловещо се възема кървава луната
и никнат безпокойни сенки на нощта;
задавени въздишки - плаче тишината...
Сърце ми се не сепва, сам-само в света.

На спомени неволни сенките печални,
безкрайна върволица, никнат пред очи:
другари изнурени, дрипави и кални...
Сърце ми ги не вижда: вижда и мълчи.

Повехнали тела на блянове омайни,
разръфани шибои - нито дъх, ни цвят, -
пребулени се влачат плачещите тайни...
Сърце ми чуй-ме чуе, сам-само в цял свят.

И сфинкс един ме гледа - камък неподвижен,
с коварство притаено в поглед без лъчи,
унесено замръзнал, странен, непостижен:
сърце ми всичко знае - вечно ще мълчи...

Sfinga

Zlovestne povstáva tá krvavá luna
a vnikajú nepokojné tiene noci;
zadávené vzdychy - to plače tíšina...
Srdci sa nerozbúcha, samo na svete.

Nutkavých spomienok tieniská tiažne,
pochod bez konca, preniká pred oči:
druhovia pobledlí, špinaví a kalní...
Srdce mi ich nevidí: vidí a mlčí.

Vetché telá prízrakov, podivností,
potrhané ľalie - nič v duchu, nič v kvete, -
jak závoj sa vlečú plačúce tajnosti...
Srdce ich nepočuje, samo v celom svete.

A sfinga na mňa hľadí - kameň nehybný,
mäkko, zradne, pohľadom bez lúča,
unesene zmrznutý, zvláštny, nedostižný:
srdce to vše pozná - večne pomlčí...