 |
|
| node: | Pejo Javorov - Toma |
| template: | 4 |
| parent: | bulharcina |
| owner: | al-caid |
| viewed by: | |
| created: | 15.10.2015 - 23:50:26 |
| updated: | 03.12.2015 - 22:54:51 |
|
cwbe coordinatez: 4684483 1495370 2449314 2451037 8017734 ABSOLUT KYBERIA |
| permissions | |
| you: | r, |
| system: | public |
| net: | yes |
total descendants::0
total children::0
Тома "Огън в угнище угасна, сънен мрак навява сън. Глас... тревога ежечасна! Кой над пропастта опасна пак увисна отвън? Сънен мрак навява сън, глас - тревога ежечасна, - глас ли, или ветрове! Кой ме буди и зове?" Ний сме десетте мъже избрани, ти не знаеш, о Тома! Ний сме факлоносците, призвани да творим деня в тъма. Ние сме десетте мъже, всегдашни милосърдци сред беди. От небесните звезди ний запалихме факлй: безстрашни, ден творихме низ тъма... Отвори ни, о Тома! "Стар съм, гаснат стари сили, вестоносци на денят! Кръв не блика в кръвни жили: сто уста са нея пили, непознати в тъмен кът. Да отворя на денят? - Стар съм, гаснат стари сили, ослепяха и очи... Аз не виждам тук лъчи!" Повилнели бури ни факлйте угасиха, о Тома! Облаци покриха и звездите, вредом зина пак тъма. Ти изтръгна искрите от камък, буен огън стъкна сам. Зад предвръшна бездна - там връх се губи: жив небесен пламък пак да снемем - и тъма посвети ни, о Тома! "Тука огънят угасна, вън е бездната ужасна - край не чакам на тъма..." Помогни ни, о Тома! "Догоряха стари сили, кръв не блика в кръвни жили - оплачете ме в тъма..." Съжали ни, о Тома! | Tóma(š) Oheň v ohnisku vyhasol, mrak sna ma vnára do spánku. Hlas... úzkosť neprestajná! Kto nad priepasťou hrozivou ostal stáť, tam vonku? Mrak sna ma vnára do spánku, hlas - úzkosť neprestajná, - či hlas, alebo vietor! Kto ma budí i volá?" My sme, desiati muži vybraní, čo, ty nevieš, ó Tóma! My sme, fakľonosci, prizvaní bychme vniesli deň do tmy. My sme tí, desiati muži, veční milosrdní vprostred biedy. Od nebeskej hviezdy sme zapálili fakle: statoční, deň sme tvorili v tme... Otvor nám, ó Tóma! "Star' som, hasnú staré sily, zvestovatelia dňa! Krvou nezurčia krvné žily: stovky úst si z nej odpili, nepoznaní v temnom kúte. Nech otvorím dňu? - Starý som, hasnú staré sily, oslepli aj oči... Už nevidím tu lúče!" Divé búrky nám pohasili naše fakle, ó Tóma! Oblaky nám hviezdy zakryli, zazívala nám zas tma. Tys' spravil iskry z kameňa, bujný oheň vykresal sám. Za priepasťou hroznou - tam vrch sa stráca: nech si z plameňa nebeského zas vezmeme - a do tmy posvieť nám, ó Tóma! "Tu však oheň vyhasína, vonku priepasť prestrašná - už nečakám koniec tmy..." Pomôž nám, ó Tóma! "Dohoreli staré sily, krvou nezurčia krvné žily - oplačte ma tam, v tej tme..." Zmiluj sa nad nami, ó Tóma! |