cwbe coordinatez:
4684483
1495370
2449314
2451037
7620560

ABSOLUT
KYBERIA
permissions
you: r,
system: public
net: yes

neurons

stats|by_visit|by_K
source
tiamat
commanders
polls

total descendants::0
total children::0
show[ 2 | 3] flat


Последните европейски избори непоказаха велики промени в европейската политика. Крайнодесни партии станаха по-силни в няколко държави и спечелиха достта вниманието на медиите, те обаче не се координират на нивото на европейския парламент. Водещите сили в парламента са пак "лява" партия ПЕС и "дясната" ЕНП. Въпросът става, дали това е бил добър избор за Европа или не? Трябва ли ни да се държим на средно-дясна политика или да се измести от лявата?

Проблем при такъв въпрос е, че само трудно можем да говорим за двете фракции като две алтернативи на политика. Те са създадени от големи традиционни (или поне сега доминантни) партии в държави членки на ЕС. Техните програми се различават, но в произведенията вече не толкова много. Това забелязва и статията от Ивайло Дичев: той обаче не мисли че има водещата идеология, а че сме в състоянието на политическо вакуум между глобализма и протекционизма. Аз мисля че тези фракции представляват "мейнстрийм на ЕС". Двете фракции лобират национални интереси на европейското ниво, дипломатически формулиран като сътрудничество срещу кризата (в езика на ЕНП) или солидарността (ПЕС). Крайнодесни партии, в съвременността най-силната опозиция на този "мейнстрийм", предлагат идеята, че никаква координация на европейското ниво не е задължителна.

Другият проблем е също свързан със статията на Дичев. "Леви" и "десни" не са подходящи термини за пописване на външната политика на ЕС. В отношението към ТТИП, споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ, няма важна разлика между позиции на ПЕС или ЕНП. Те нямат априорни съмнения за споразумението, а само пописват точките, в които те искат да запазват европейски (или национален) интерес срещу американски. Към Украина, социалистическият кандидат на председателя на еврокомисия Мартин Шулц се показва по-решителен отколкото неговият ривал Юнкер. Неговото съмнение обаче можем да видим и като вътрешен политически бой в Германия между Ангела Меркел и той. По-лесно му е да говори решително, ако не носи отговорността като член на правителството - не става въпрос за идеологичните напражения между "лява" и "дясна" политика.

Разлика между ПЕС и ЕНП не е голям, но аз мисля въпросът е важен от друга страна. Ако хора не се интересуват от европейската политика и нямат представа за общоевропейските теми, съюзът не може да се поддържва. За ЕС е по-важно, дали въобще хора ще избират някоя от тези фракции.