Стогодишнина на Първата световна война инспирира сега много текстове. Войната е била жестока и тотална толкова, като никаква в предишната европейска история. Няколко от тези анализи спекулират за сценарии, какво би е станало, когато би Германия е победила в конфликта.

Въпросът е труден, защото не е ясно, какво са искали германците при тяхната подкрепа на Австроунгария. Тук е трудно да се каже, защо въобще е влизала във войната. Разбира се, че нито една от държавите не са искали да има Сърбия като водеща сила на южнославенски народи и съюзник на Русия. За Австрия това е било опасно, защото тя сама имала многобройно славянско население. На друга страна, за Германия те не са били никаква опасност. Те са очаквали, че сърбите или русите ще победят австрийци, но мислели, че тяхната интервенция ще бъде решителна за война. Тяхната политика изглежда като преди всичко за да показват, че Австрия сама не може да води собственна външна политика. Германия се опитваше да потвържда своят статус като регионален хегемон, да унизи влиянието на Русия в средна и югоизточна Европа, и да въведе Австрия в по-тесната връзка с Германия. Целта е била в края на сметка, изглежда, обединението на немски държави под един цар в Берлин.

Важен е и факт, че Антанта е била по-голяма. Германия е била сигурно водеща сила между Централите държави, и като таква е била първата цел за съюзници. От друга страна, целта за Германия и Австрия е била първоначално агресия срещу Сърбия, след това Русия, после Франция... Германия е победила най-голямата държава на Антанта - Русия - която се разсипе в обчанската война, но възможност, че би щяла да победи и французи, и британци, и американци след един друг е твърде малка. Хитлер се опитва на пр. да се концентрира върху западния фронт, защото тук е виждал, че французи са били по-добре приготвени за война, но пак не му стигало за мир.

Една от статии вижда Германия като една от "новите държави" (заедно с Италия и Япония), които се опитват да създават собственни империи на стил по британската или френската. Да, ако би Германия е победила Франция още в 1916, сигурно би щяла да спечели "определено нейното място на шахматната дъска на света" вместо нея. Победението на Франция би могла да въведе държава пак, като в 1871, в трудни времена на общното разчароване от система, към революции. Възможно е, французите би лесно щяли да попаднат към демагоги, милитаристични и анти-семитски, и народно-социалистично движение би съвсем пак щяло да започне и втората война - с Франция като агресор.

Хипотетични 30-те години с велика Германия (и с хабсбургския цар като техният вазал) като една водеща сила между Адриатик и Балтик не би били по-мирни. Съюз на Централните държави е бил вече през Първа световна война ослабен през спорове между българите и турци, или Италия (която на края влиза във война на друга страна) и Австрия, и тези напражения не би Германия е могла да реши без да започне пак един голям конфликт. Светът би бил същ и със "загубената генерация", само май другаде би са писали техните работи. Имало би май по-малко свободните народи - за Полша, Чехословакия или Югославия била Първа световна война борба за тяхното Освобождение - но подобно разпадане би могло да има в Русия или Италия.

Тези спекулации са обаче без смисъла. Старата система на дистатичните държави не можеше да се държи дълго. Вече преди войната много хора от Германия и Австрия заминаваха към САЩ и Южна Америка заради по-свободните възможности на себеразвитието. Старите династии вече дълго са били символ за милитаризма и използване на хората само като безумни ресурси. Цар Франц Йозеф в началото на война е казал, че неговата династия щяла да умре във войната, но поне честно - на края никой не е искал, да продължава агонията и.