В списанието "Капитал" беше интересен дебат за един винаги актуален проблем в ЕС - илегална имиграция. След разгоряването на конфликтите в Сирия и северна Африка в последните години проблемът стана още по-важен. След 3 години само в сирската война загубиха поне 5 милиони души жилища; от тях, повече от 3 милиони са избегли от страната. Много от тях, като се помни вече в дебата в "Капитал", бежат в посоката към западните държави на Европейския съюз, където живеят техните семейства. Най-много от тях обаче свършават своя път вече в държавите на границите на ЕС: в Италия, Малта, Гърция или България. За ЕС става сега въпрос, дали ще остави решението на проблема с нарастващия брой на бежанците само на единични държави, или да се опитва да намери общо решение. Единствения общ договор е сега "Дъблин-2", който практично казва, че решението на въпроса за бежанците остава в техните ръце. Може да се поддържава таква ситуация?

Руслан Трад аргументираше "за". За него е много важно, че ЕС и България сама не са приготвени за такъв брой на нови беженци, какъвто пристига от Сирия. Няма общи начини, за да се бежанци интегрират в общества на нито гранични, нито вътрешни държави на ЕС. Служби за пристигащите бежанци се строят често от доброволците; правителството се опитва, за да се отъвре от отговорността. Заради това идентифицира главната липса в сътрудничество между единичните държави на ЕС. Предимството на тази позиция е преди всичко от гледната точка на граничните държави. Ако те успеят да показват, че проблемът има влияние не само върху тях а по цял ЕС, те могат да очекват и по-солидарна реакция от други европейски държави, където проблемът не се показва толкова важен. Подкрепа от по-богати, централни държави на ЕС ще възможни по-ефективно разделяване на ресурси за помощта на бежанци и смекчи възможни напражения между домашното и приходящо населствие.

Любомир Талев обаче казва "не" за общото решение. ЕС разбира като твърде неефективен инструмент за решенията на важни въпроси въобще: по-важни са за него нормите на конзумни продукти. Като такъв, съюз не е способен за да изреши ситуация на бежанци, които пристигават във вълните на много хилияди души много бързо и имат нужда от бърза помощ. Талев вижда ролята на ЕС в този процес и като умаляване на суверенитет. Въпреки че за това при този проблем не става дума, има в него логика. Всека държава може да мобилизира своите сили в кризовни ситуации достта ефективно - не и трябва координация от Брюксел. Сегашната система предава много отговорността върху граничните държави на ЕС, но те знаят, каквото им трябва и могат да вносят молби за помощ в тези аспекти, където техните възможности не стигат, на пр. в мобилизирането на медицинския персонал. Талев освен вътрешната организация на ЕС помна още един аргумент против общото решение: много бежанци пристигат през транзитни държави като на пр. Турция. Въпрос е, защо Турция възможнява (или не е способна да спре) да бежанци преминават през нея в държавите на ЕС.

Аргументите на Талев са многи, но не много силни. ЕС направи много смешни и неефективни правила, но неговите възможности за приготването на общи финансовни ресурси са много по-високи, отколкото тези на Италия и Гърция, които са в рецесия, или България, която има достта работа със строенето на съвсем няква социална система. Също въпросът, какво прави Турция, няма значение да се пита без да питаме, какво ще прави ЕС: през дипломатическото сътрудничество на ЕС може да се изрази на Турция по-силно, че трябва да се занимава с проблема повече. И тук не става въпрос само за бежанци, а също и за нейната роля в сирската война, която съвсем не е тази на медиатор на мира или фактор за стабилизация. Но също не трябва да си мислим, че само някви правила ще бъдат достатъчно решение. Възможностите на отделните държави са различни, и някъв договор не може да ги промени без систематичен труд. И сега, ако толкова държави близо до границите на ЕС са паднали във войната, може да е вече късно за това.

По-важно е, че ЕС след много широк процес на интеграция съвсем не стига до степен да действа като стабилизираща сила в регионите на неговите граници. ЕС не намери смелостта да подкрепи нито демократични сили в Украина; вместо ЕС, Украина ще търси сега повече военната помощ на НАТО. Европейски държави, преди всичко Франция, показя няколко спектакуларни опити да покаже силата в Либия и Мали, но в по-дългото време се и тези операции показват като провалени. Освен това, прочие конфликти започват в Средна Африка и Египет, където ЕС съвсем не знае как да действа. За Сирия е вече тъжно да се въобще говори. Броят на бежанците е само върхът на айсберга, който е всъщност липса на външна европейска политика.