Бъдещето на България – с ЕС или с Русия?

В последните времена се показват интересни промени в международни връзки. Една от техните особености е прехвърленето на инициатива в източнатa посока. Китай силнее по икономическия начин, разширява своите дейности по цял свят. В реакция на това се опитват съседните държави на Китай в югоизточна Азия – Индонезия, Малайзия, Сингапур, Виетнам преди всичко – за да и́ конкурират в областите на промишленост и в политически контрол върху фреквентованите морски пътища в близостта на своите територии. В тези промени играе важна роля и Русия с другите средно-азийски държави като износители на природните ресурси и различните (но особено военни) технологии. Европейски съюз и САЩ подкрепяват това развитие като източници на финансовни инвестиции, а преди всичко - като вносители на техните продукти. И заради това става важен въпрос за България – в коя посока ще има по-добро бъдеще? Към ЕС, който само конзумира чуждите продукти, или Русия, която е съработник в тези промени?

Влизане в Европейския съюз има и негативни влияниа върху нея. Критични гласове показват, че и след 6 години в ЕС България все още живее всеки пети българин под границата на бедността, макар че е по-малко отколкото запреди влизането. Броят на безработните е паднал в първата година след това, но сега е по-висок заради рецесия. Правителството се опитва да съответства на съюзни фискални норми, но по този начин умалява покупателната способност на населението и възможността на по-малките компании да се развиват. Този проблем се още пак увеличава през изтичането на младите и образованите хора в западните страни, но преди всичко през широко разпространената корупция и клиентелизъм на всичките нива на политическата дейност. ЕС e имал много добър имидж в България заради своята политическа култура, транспарентността на държавни финансии и демократическите стойности. Влизането в ЕС се е виждало като възможността, за да тези характеристики могат да повливат българската общност по позитивен начин. Това обаче не се случи. И даже след протестите в предишната година, при които бе схвърлено правителството на Б.Борисов, не се виждат много промени в стила на управляването на неговите наследници.

В тези отношения може да стане въпрос, дали Русия не би могла да стане по-добър стратегически партньор за България? По исторически и културен начин имало между двете нации винаги дълбоки връзки. Русия е приела христианството и литературна дейност от българите. През Възрождението, много от българските интелектуали получиха образование и възможността въобще за да се развиват в Русия. И сега е Русия един от най-значителен инвеститор в държава. Преди няколко дена, Русия предложи 3 милиарди € за модернизирането на порт във Варна и пътища при Дунав и Черно море. По този начин директно ще конкурира на еврофондове, сигурно най-позитивна част на европейската политика в новите държави на съюза. За руснаците България остава интересна заради разбираем език и като възможен стратегичен партньор в черноморската област. Тук има значение и външната политика на Путин, която връща Русия на позиция на регионален хегемон.

По политическия начин е нейната роля съвсем променлива. Освобождението през руските войска в 1878 е исторически факт, но също и нейната враждебност през война със Сърбия в 1885 или двете световни войни. Освобожденската война също трябва да се разбира и в контекста на дълги войни между Русия и Турция, с окончателен цел в завоюването на Цариград. В системата на СИВ е имала България подчинен статус и следствиета на тази система имат лоши влияния досега. България има в ЕС още статус на периферия, на "новия член", но в руската геополитическа система не може да очаква нищо повече. В края на сметка исторически паралели на Възрождението също не могат да се използват винаги. През 19. и 20. век беше руската академична дейност на много елитно ниво, днес обаче не е иновация такъв икономически двигател на Русия, отколкото нейните природни ресурси. В областта на политическа култура се Русия изолира от Запада. От една страна руските интелектуалци свързават ЕС с фашизма, но от друга ето Путин, който извикава във своята реторика принципа на народното самоопределение, иредентизма по етнически принцип и подкрепяване на диктаторски режими... Протестите в България на предишна година се ориентираха срещу олигархически и мафиотски влияния върху правителството. Но каква алтернатива за това се предлага от Русия?

Константин Леонтьев, един от любимите писатели на Владимир Путин, във своето произведение "Византинисм и славянство" пописва българите като пример за "анархистичните" славяни, които заради вредното влияние на Запада загубиха респект към авторитет, който представяваше византийският (и после руският) цар. Православна славянска империя със център в Цариград е един много стар сън, който никога не е бил реализиран. Той е обаче много стар. Русия, която се показва солидарна само с тези православни или славянски народи, които в данна ситуация се показват като съюзници, също не може да успява да този сън реализира. Но преди всичко ни не трябва, като в средновековно, да си вземем античен модел за държава. Европейски съюз не следва нищо такво: ето резултат на много опити и договори, от които мнозина са били провалени. В разлика към руските алтернативи обаче предлага възможността на договора, а не само за воля на най-силен владетел. Това не значи, че България трябва да се свързава само с ЕС – обратно, тя може да внесе това "вредно влияние" на демократическия дух в Русия.