За или против присъединяването на Крим към Русия

Въпросът, който сега можем да четем във всеки вестник е, какво ще се случи с Крим? Протестите срещу украинския президент показаха вътрешната слабост на режима, но и na държавата като цяла. Тази слабост, но също и бавната реакция на водещите лица на Европейския съюз, възможниха интервенция на Русия. Путин, в смисъла на своята цел да направи Русия пак един от "полове" на геополитика, се опитва да запази поне Крим като един от сателитите. Макар че конфликтът вече е станал военен и всички новости от там са филтрирани от пропаганда - украинска или руска - статус за Крим остава отворен. На ли е възможно, да Крим влиза като редовен член в Руската федерация? Или ще остане, като Абхазия или Косово, в сива зона между непризната независимост и фактичен протекторат?

На една страна, Крим не може да очаква в близо време никакви позитива от украинска власт. Украина балансира вече дълго между кооперация с ЕС, който би въвел много нужен нов капитал, и Русия, гарантираща поне евтимо топливо. В края на сметка Крим може да очаква, че Русия, за да си запази новата област, ще инвестират повече в него, и следователно да легитимизира своята интервенция. Руските политици подкрепяват интервенцията и с оглед на сигурността на етническите руснаци, които живеят на полуострова. Етническите напражения, които се размътяваха от Янукович и опозиция (но и "руските туристи"), могат да станат само по-важни. Крим, запазен в рамките на Русия, би обаче останал спасен от жестокостта на гражданска война. На края, Русия има и един "реално-политичен" аргумент. Нейната геополитическа позиция е, през разшираването на НАТО и последните промени в Сирия и Либия, твърде компромитирана. Признанието на Крим на Русия може да успокои страх на руснаците от загубенето на вливание във света.

Русия обаче, след разпадването на СССР, е декларирала, че ще запази границите на Украина. Базите на руския Черноморски флот са били една от гаранции, че Украина няма да разширява сфера за американското вливание. Нито през силно про-западна "Оранжова револуция" нямало въпроса за това. След едностранното нарушене на договора и военната агресия не е вероятно, че Киев или западните държави ще търсят заедно компромис с Русия. Новото правителство на Украина вече пак започна да дискутира с ЕС за влизане. На края е възможно, че Путин въобще няама интереса за имидж на режима си в чужбина: в 2016 го чекат изборите до Думата, и в 2017 пак за президент. В последните избори неговата партия станала по-слаба, и макар че като президент той няма конкурент. Путин се опитва да си поддъжава имидж като смел и решителен вожд на нацията в трудни времена. По този начин той също компензира недостатъци на неговото икономическо управляване. В държава като Русия е обаче толкова силно концентриране върху вътрешни политически игри съвсем безотговорно. Русия може да си остави Крим, но за цена на по-дълбока изолация в западната посока. Агресия срещу бившия съединик също ще работи като предупрежение за техните останали европейски партньори, като Беларус или Армения.

Черно море е област много важна за руските стратегически интереси. Но завоевуване на Крим обаче не направи Русия по-силна в тази област. Русия би станала по-силна в случая, ако би се опитвала да подкрепи украинска икономика. Това обаче не беше в интереса нито на Путин, нито Янукович, нито техните олигархии. Украинските жители виждат, че Русите оставят Украина във второстепенна позиция и че ЕС е възможна алтернатива. ЕС много хора вижда и като гарант на политическа свобода и справедлив пазар, без фаворизиране на олигархия с приятелските връзки към правителството. Путин направи държавата си по-силна, но по идеологическия начин Русия остава слаба като за Ельцин. Путин се връща повече към идеологията на "Третия Рим", на империална Русия във времето на монархия. Не знае да работи с други масово мобилизиращи идеи освен национализма. По този начин изключава Украинците, вместо да им даде статус за партньор, като се получи на Ленин при основането на СССР.

Същият въпрос има и за Европейския съюз. На една страна може да си пази национални интереси на отделни държави: ще подкрепи Украина през формални санкции и май даже не продаде един или два кораби за руския флот. Двойстранни връзки между Русия и Германия, Франция или Великобритания са много по-интензивни от тези с Полша, Италия или Австрия. Путин ще използва стара римска тактика divide et impera, и националистична опозиция срещу разшираването на ЕС към изток го само подкрепява. Не е изненада, че за пазене на кримското референдум са били поканени делегации от партии като френски Народен фронт, австрийски Свободни, или унгарски Йоббик. На друга страна, ако ЕС се опитва да работи като едно цяло, Русия може да загуби Украина за цяли векове. Заради това ЕС трябва да интегрира Украина най-бързо като възможно. Крим може да остане за Русия, но в по-дългия хоризон ще направи Европа по-единствена и по-сигурна.