Всяко свое стихотворение
ти създавай като последно.
В твоя век, наситен със стронций,
литнал с ултразвукова скорост,
мигновено идва смъртта.
Всяка своя дума изпращай,
както сетно писмо пред разстрел,
взрян зов в зида на затвор.
Нямаш право ти на лъжа,
даже на малка игра красива.
Няма просто време да имаш
свойта грешка сам да изправиш.
Лаконично и безпощадно
всяко свое стихотворение
с кръв написвай като прощално.

(1966)